понеделник, 13 октомври 2014 г.

Стихче и малко снимки

По цял ден рисувам, пиша, слушам музика, аранжирам, изработвам разни нещица, готвя. Какво да направя, вдъхновява ме това дете! Толкова е кротичко! Пу, пу, дано винаги е такова! Ама нали затова сме го кръстили Станимир, за да ни е мирен и добричък!  Днес, докато спеше, му написах едно стихче, което ще съпроводя с малко негови снимчици - от самото раждане, до днес!


Неземно щастие
Автор: Зорница
Дата: 13.10.2014г.

В късна августовска нощ
(бе почти във полунощ),
Станимирчо се роди,
сбъдна нашите мечти.

С топли, дръпнати очички,
бляскави като звездички.
С копченце вместо носле,
с тихо и добро гласче.

Розово езиче плези,
щом на мама то се глези.
Мръщи сладкото челце -
"Искам, искам пак млекце!"

Как това човече малко,
с лигавче и залъгалка,
с луда радост ни дарява
и дома ни засиява!

Първата снимка на нашия син! Направена е минути след раждането му, вижте как се е усмихнал на татко си! Най-щастливият момент в живота ми!


Тук Станимир е на 10 часа и най-после ми го дадоха изцяло на мои грижи. И двамата бяхме много щастливи и доказателство за това е ето тази, уловена от мен усмивчица.


Не мигнах нито за секунда! През цялото време го съзерцавах, снимах и се наслаждавах на първите ни моменти!


Щастието ни заедно не продължи много дълго, защото на следващия ден ни разделиха. Оказа се, че Станимирчето е с тежка жълтеница и го сложиха на фотолечение. Трябваше да носи тази ужасна лепенка, която да предпазва очичките му, а аз да ходя да го виждам само в часовете за кърмене. На четвъртия ден ми го върнаха в този окаян вид - със залепнали очички и белеща се кожичка. Много ми беше мъчно, но поне си беше отново при мен и не спрях да го гушкам, защото имах чувството, че беше много затъжен и му липсвах. На сутринта ми се скараха задето съм го взела от бокса и ме накараха да го върна. Казах "Добре", но щом акушерката отмина, го скрих под чаршафа при мен :)


На петия ден се прибрахме вкъщи - все още жълтички и белещи се...


... но обгрижвани и обичани :)


През първите три седмици, Станимир постоянно спинкаше...


...и спинкаше.


Сещаше се и да отвори устенца от глад и да размаха ръчички, за да привлече вниманието ни.


И в един момент, като с магическа пръчка, някак порасна!
Започна да размишлява над живота...


Да позира за снимка...


Започна да се ослушва, да наднича, а и най-после му чухме гласчето :)


За щастие, гласчето го чуваме най-често като гука или се опитва да говори по бебешки .


И като разбра, че ще пиша публикация за него, реши да си направи едно селфи, за да е сигурен, че има поне една хубава снимка :)

21 коментара:

  1. Оххх, Зори, така да прилича на теб! :))) Прекрасен е! Да ви е жив и здрав, много да ви радва! Имали сте препятствия още в първите дни, но е важно, че вече всичко е отминало и сте си заедно тримата. Голям бонбон е наистина! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. Сладурче малко, сладко, нежно и красиво :* Да ви е живо и здраво, Зори!
    Много хубаво стихче си му написала :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много сладко Станимирче!!!
    Бъдете живи и здрави!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно детенце! Да ви е здраво, да расте много усмихнато и безгрижно, Зори. Прекрасни сте и тримата!

    ОтговорИзтриване
  6. Фантастично...!, прекрасни моменти от вашето Неземно щастие, :)
    Прегръщам те, Зори!

    ОтговорИзтриване
  7. Истински бамбон! Да го нагушкаш и от мен :) И само така сладко да ви гука, без плач :)

    ОтговорИзтриване
  8. Прекрасен е! Затрогваща публикация! а расте здрав, силен и умен!

    ОтговорИзтриване
  9. Ама много хубаво това дете :) пу пу :) да е жив и здрав и много да ви радва, Зори!

    ОтговорИзтриване
  10. Мамин сладък... Да го цункаш от мен, Зори :* Публикацията ти е вълнуваща!
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  11. Бебче сладко :-) А публикацията е толкова мила и пълна с любов!

    ОтговорИзтриване
  12. Щастливци! :)
    Нека щастието ви расте здраво и безгрижно! И повече никакви жълти, червени или други неприятности!
    Целувки на малкия Слънчо! :*

    ОтговорИзтриване
  13. Душичка! Дано повече никога не боледува! :) Много сладка публикация и снимки!
    Поздрави, Зори!

    ОтговорИзтриване
  14. Тази публикация си беше чиста форма на агитация :D Страхотно е нали, да си майка, да отделяш всяка секунда на това вълшебство! Пожелавам ви никога хармония, любов и здраве, Зори! Какво повече му трябва на човек <3

    ОтговорИзтриване
  15. Много мило стихче и разказ, Зори! Много прилича на теб Ставимирчо! Бъдете много щастливи!

    ОтговорИзтриване
  16. Най-великото чувство ... да си майка :)
    Зори ... много сте сладки! Бъдете здрави!

    ОтговорИзтриване
  17. Няма по-красива, умиляваща и вълнуваща гледка, от тази на бебе. Прекрасен е синът ти, Зори! Прегръдка! :)

    ОтговорИзтриване
  18. Ама много ти е сладко Станимирчето;) Не спирай да го снимаш и да му даряваш мигове- ей това е важното в живота!

    ОтговорИзтриване
  19. Зори, прекрасен е Станимир!
    Усмивко малък... желая ви много, много, много щастие... и на трима ви!

    ОтговорИзтриване
  20. С такооова удоволствие гледах и четох...че не мога да си събера мислите и да пиша...Много сладко стихче си написала, чудесно е това, че е кротичък Станимир и дано е така, че нашата госпожица спеше максимум по 20 минути и през останалото време трябваше да се носим, говорим, пеем, обясняваме...иначе се сърдеше здраво. Та времето докато спи ми стигаше само да поизмия някоя чини, да ида до тоалетната или да и изгладя някоя дрешка. Всичко останало правех, докато и татко и си е вкъщи или нощем(поне тогава спеше)
    Много сте сладки и тримата - много щастие ви желая отново!

    ОтговорИзтриване
  21. Зорнияка, да ти е здравичко и все така прекрасно безценното сияние! Ама какъв е усмихнат, какъв е щедър на емоции само. :) Много да го нагушкаш! :)

    ОтговорИзтриване

Благодаря Ви за отделеното време!